12. Да ли е силата ми сила каменна? Или плътта ми медна?
13. Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мене избавлението?
14. На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.
15. Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци
16. Които се мътят от леда, В които се топи снегът;
17. Когато се стоплят изчезват: Когато настане топлина изглаждат се от мястото си.
18. Керваните като заобикалят пътищата си Пристигат в нищо и се губят.
19. Керваните Темански гледаха, Пътниците Шевски ги чакаха:
20. Излъгаха се в надеждата си: Дойдоха там и се посрамиха.