4. Синовете му са далеч от безопасност; И смазват ги по съдовищата, И няма кой да ги отърве;
5. На които жетвата изяда гладният, И граби я през трънете, И имота им поглъща грабителът.
6. Защото не излазя скръбта от пръстта, Нито печалта изникнува из земята.
7. Но человек се ражда за печал, И искрите да хвъркат високо.
8. Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9. Който прави неизследими величия И чудеса безчислени;
10. Който дава дъжд по лицето на земята, И проважда води по нивята;
11. Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените: