27. Когато възвлича водните капки, Те изливат от парите му дъжд
28. Който облаците изтакат: Изобилно капят върх человека.
29. Може ли още някой да разумее разпростиранията на облаците, Шума на скинията му?
30. Ето, разпростира светлината си върху нея, И покрива морските дъна;
31. Понеже чрез тях съди народите, И дава храна изобилно.
32. В дланите си крие светкавицата, И заповядва й де да удари: