Йов 31:26-40 Цариградски (BG1871)

26. Ако съм гледал слънцето когато изгрява, Или луната когато ходи в светлостта си,

27. И се е потеглило тайно сърдцето ми, Или съм целувал с устата си ръката си, -

28. И това би било съгрешение за осъждане от съдията, Защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго.

29. Ако съм се зарадвал в погинването на ненавидещия ме, Или ми е станало драго когато го намери зло, -

30. (Не съм оставил даже ни устата си да съгрешат В това дето да искам живота му с клетва,-)

31. Ако человеците от къщата ми не са рекли: Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса?

32. (чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-)

33. Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -

34. Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата.

35. О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга.

36. Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си:

37. Щях да му явя числото на стъпките си: Като княз щях да приближа при него.

38. Ако вика нивата ми против мене, И плачат браздите й купно, -

39. Ако съм изял плода й без плата, Или съм извадил душата на стопаните й, -

40. То да прорастат тръне вместо жито, И вместо ечимик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Йов 31