20. чреслата му ако не са ме благословили, И не се е стоплил с вълната от овците ми,-
21. Ако съм подигнал ръката си върх сирачето Като гледах, че имам помощ в портата,
22. То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми от лакътя да се строши;
23. Защото погибелта от Бога бе за мене ужас, И пред неговото величие не можех се утърпя.
24. Ако съм турил надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование, -
25. Ако съм се развеселил защото богатството ми бе голямо, И защото е намерила ръката ми изобилие,-
26. Ако съм гледал слънцето когато изгрява, Или луната когато ходи в светлостта си,
27. И се е потеглило тайно сърдцето ми, Или съм целувал с устата си ръката си, -
28. И това би било съгрешение за осъждане от съдията, Защото бих се отрекъл от Бога Вишнаго.
29. Ако съм се зарадвал в погинването на ненавидещия ме, Или ми е станало драго когато го намери зло, -
30. (Не съм оставил даже ни устата си да съгрешат В това дето да искам живота му с клетва,-)
31. Ако человеците от къщата ми не са рекли: Кой ще покаже ненаситения от закланите му меса?
32. (чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-)
33. Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -
34. Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата.
35. О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга.
36. Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си: