1. Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.
2. И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им От които крепостта е изчезнала?
3. От нямане и глад бяха постали: Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
4. И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.
5. Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.