19. Коренът ми беше прострян към водите; И росата нощуваше на ветвите ми.
20. Славата ми подновяваше в мене, И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.
21. чакаха и ме слушаха, И мълчеха в съветването ми.
22. Подир думите ми те не притуряха нищо; И говоренето ми капеше върх тях.
23. И очакваха за мене като за дъжд, И зееха с уста като за пролетен дъжд.