3. человек туря предели на тъмнината, И издирва до съвършенство всичко, - Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.
4. От жилището си отваря яма Дето нозе не стъпват: Окачени люлеят се от человеците.
5. Колкото за земята, от нея излазя хлябът, И под нея се разравя както огън.
6. Каменете й са място на сапфир, И в нея има златна пръст.
7. Хищна птица не знае този път, И око на сокол не го е видяло.
8. Зверовете не са стъпили на него; Лъв не е заминал през него.
9. человекъ простира ръката си върху канарите: Превраща планините из корен.
10. Разсича реки между скалите; И окото му открива всичко многоценно.
11. Ограничава течението на реките; И скритото изважда на свет.
12. Но мъдростта де ще се намери? И де е мястото на разума?
13. человек не познава цената й; И не се намерва в земята на живите.
14. Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е с мене.
15. Не може да се даде злато за нея; И сребро не може да се претегли за променение с нея.
16. Не може да се прецени с Офирско злато, Съ скъпоценен оникс и сапфир.
17. Злато и кристал не могат да се сравнят с нея, Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.