1. Наистина има рудница за сребро, И място за злато дето се очиства.
2. Желязото се взема из земята, И медта се лее от камика.
3. человек туря предели на тъмнината, И издирва до съвършенство всичко, - Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.
4. От жилището си отваря яма Дето нозе не стъпват: Окачени люлеят се от человеците.
5. Колкото за земята, от нея излазя хлябът, И под нея се разравя както огън.
6. Каменете й са място на сапфир, И в нея има златна пръст.
7. Хищна птица не знае този път, И око на сокол не го е видяло.
8. Зверовете не са стъпили на него; Лъв не е заминал през него.
9. человекъ простира ръката си върху канарите: Превраща планините из корен.
10. Разсича реки между скалите; И окото му открива всичко многоценно.
11. Ограничава течението на реките; И скритото изважда на свет.
12. Но мъдростта де ще се намери? И де е мястото на разума?