8. Измокрувани от горските буйни дъждове Те пригръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9. Грабват сирачето от съсците, И вземат залог от сиромаха.
10. Правят голия да си отиде без дреха; И които носят сноповете остават гладни.
11. Които изстискват елея в оградите им, И които тъпчат жлебовете им, жедни са.
12. человеци охкат из града, И душата на ранените вика; Но Бог не налага безумие.
13. Тези са от противниците на виделината: Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й.
14. Убийцата става в зори и убива сиромаха и нищия, А ноще става като крадец.
15. Така и окото на прелюбодея очаква мръкнуванието; и дума: Око не ще ме види; И закрива лицето си.
16. В тъмнината пробиват къщята Които са си забележили през деня: Видело не познават.
17. Защото зората е за всички тях смъртна сянка Понеже познават ужасите на смъртната сянка.
18. Леки са по лицето на водата. Делът им е проклет на земята: Не видят пътя на лозята.
19. Сушата и топлината грабват водата на снега, А гробът грешните.
20. Майчината им утроба ще ги забрави червият ще има сладка гозба в тях Няма вече да се поменат; И неправдата ще се строши като дърво.