12. человеци охкат из града, И душата на ранените вика; Но Бог не налага безумие.
13. Тези са от противниците на виделината: Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й.
14. Убийцата става в зори и убива сиромаха и нищия, А ноще става като крадец.
15. Така и окото на прелюбодея очаква мръкнуванието; и дума: Око не ще ме види; И закрива лицето си.
16. В тъмнината пробиват къщята Които са си забележили през деня: Видело не познават.
17. Защото зората е за всички тях смъртна сянка Понеже познават ужасите на смъртната сянка.
18. Леки са по лицето на водата. Делът им е проклет на земята: Не видят пътя на лозята.
19. Сушата и топлината грабват водата на снега, А гробът грешните.
20. Майчината им утроба ще ги забрави червият ще има сладка гозба в тях Няма вече да се поменат; И неправдата ще се строши като дърво.
21. Правят зло на неплодната, безчадната, И не правят добро на вдовицата.
22. Влачат силните съ силата си Стават те, и никой не е безопасен в живота си.
23. Даде Бог на тях безопасност, и се упокояват; Но очите му са върху пътищата им.
24. Възвисиха се за малко, и, ето, няма ги: Съсипват се и както всичките отиват, И отсичат се както главата на класовете.
25. И сега ако не е така, кой ще ме изкара лъжец И ще унищожи думите ми?