1. Понеже времената не са скрити от Всесилнаго, Защо не видят дните му тези които го познават?
2. Едни преместят предели, Грабят стада и пасят ги.
3. Отнимат осела на сирачетата Вземат говедото на вдовицата в залог:
4. Изтласкват бедните от пътя: На земята сиромасите се крият купно.
5. Ето, като диви осли в пустинята излазят по работите си Подраняват за грабеж Пустинята дава им храна за чадата им.
6. Жънат нива, която не е тяхна. И берат лозе с неправда
7. Правят да нощуват без дреха голите Които нямат завивка в студа
8. Измокрувани от горските буйни дъждове Те пригръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9. Грабват сирачето от съсците, И вземат залог от сиромаха.
10. Правят голия да си отиде без дреха; И които носят сноповете остават гладни.
11. Които изстискват елея в оградите им, И които тъпчат жлебовете им, жедни са.
12. человеци охкат из града, И душата на ранените вика; Но Бог не налага безумие.
13. Тези са от противниците на виделината: Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й.
14. Убийцата става в зори и убива сиромаха и нищия, А ноще става като крадец.
15. Така и окото на прелюбодея очаква мръкнуванието; и дума: Око не ще ме види; И закрива лицето си.