12. От заповедта на устните му, и не се оттеглих назад. Съхраних думите на устата му повече от нуждната си храна.
13. Но той е в едно намерение; и кой може да го отвърне? И което желае душата му прави.
14. Защото върши което ми е определено; И много таквиз има у него.
15. За това ужасавам се от лицето му: Размишлявам, и треперя от него.
16. Защото Бог умекчи сърдцето ми, И Всесилний ме ужаси;
17. Понеже не бидох отсечен преди тъмнината, И не скри мрака от лицето ми.