9. Вдовици си отпратил праздни, И мишците на сирачетата си строшил.
10. За това сети те обиколиха, И страх внезапен те ужасава,
11. Или тъмнина, та не видиш, И множество от води те покрива.
12. Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите колко са високи!
13. А ти говориш: Де ще знае Бог? Може ли през мрака да съди?
14. Облаци го покриват, та не види, И ходи по свода небесен.
15. Съгледал ли си ти ветхия път По който са тъпкали беззаконните? -
16. Тези които преди време бидоха грабнати, И основанието им порой завлече,
17. Които рекоха Богу: Оттегли се от нас; И какво ще им направи Всесилний?
18. А той напълни с добро домовете им; Но далеч да е от мене съветът на нечестивите!
19. Праведните гледат и се радват; И неповинните им се присмиват.
20. Не се ли изгубиха неприятелите ни, И огън пояжда остатъка им?
21. Сега сприятели се с него и бъди в мир: От това ще дойде добро за тебе.
22. Приеми прочее закона от устата му, И тури думите му в сърдцето си.
23. Ако се върнеш към Всесилнаго ще се утвърдиш пак: Изпъди беззаконието от шатрите си.
24. И тури златото върху пръстта, И Офирското злато в каменете на потоците;
25. И Всесилний ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26. Защото тогаз ще се веселиш въ Всесилнаго, И ще въздигнеш лицето си към Бога.