13. Отдалечил е от мене братята ми; И които ме знаеха станаха за мене съвсем чужди.
14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15. Които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд: Странен станах в очите им.
16. Викам слугата си, и не отговаря: С устата си му се моля.
17. Диханието ми стана странно на жена ми, Тъй и моленията ми на чадата на майчината ми утроба.
18. И самите малки деца ме презряха: Когато ставам говорят против мене.
19. Всичките ми тайни приятели се погнусиха от мене; И онези които възлюбих обърнаха се против мене.
20. Костите ми залепнаха за кожата ми и за плътта ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21. Помилвайте ме, помилвайте ме, вие приятели мои! Защото ръка Божия се допря до мене.