7. Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;
8. И коренът му ако остарее в земята, И пънът му ако умре в пръстта,
9. То от дъха на водата ще прозябне, И ще покара ветви като новосадене.
10. Но человек умира и прехожда; И человек издъхнува, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхнува,
12. Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.
13. О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!
14. Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.
16. Защото сега броиш стъпките ми: Не наблюдаваш ли греховете ми?