12. Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.
13. О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!
14. Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.
16. Защото сега броиш стъпките ми: Не наблюдаваш ли греховете ми?
17. Престъплението ми е запечатано в мешец; И пришиваш върху беззаконието ми.
18. Наистина и гората като пада унищожава се, И скалата се преместя от мястото си.
19. Водите изтриват каменете: Наводненията им завличат пръстта от земята: Така ти погубваш надеждата на человека.
20. Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда: Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21. Синовете му се възвишават, а той не знае, И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.
22. Само плътта му върху него ще боледува, И душата му в него ще жалее.