1. И отговори Софар Нааматецът и рече: -
2. Не се ли дава ответ на много думи? И многоречивият ще се оправдае ли?
3. Праздните ти думи ще затулят ли устата на человеците? И ти да се присмиваш, а тебе някой да те не посрами ли?
4. Защото ти си рекъл: Говоренето ми е право, И чист съм аз пред очите ти.
5. Но дано би проговорил Бог, И да би отворил устните си против тебе,
6. И да ти явеше тайните на мъдростта че са двойни от колкото се знае. Знай, прочее, че Бог по-малко от беззаконието ти изисква от тебе.
7. Можеш ли да избродиш Божиите дълбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено?
8. Те са високи до небето: що можеш да направиш? По-дълбоки са от ада: що можеш да познаеш?
9. Мярата им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10. Ако дойде той та затвори или събере, То кой може да го забрани?
11. Защото той знае суетата на человеците, И нечестието види; И няма ли да даде внимание?
12. А человек суетен гордее се, И человек се ражда диво оселче.