6. Та да претърсваш беззаконието ми И да издирваш греха ми?
7. Знаеш че не съм сторил нечестие; И няма кой да избавя от ръката ти.
8. Ръцете ти ме образуваха И създадоха всичките ми удове; И съсипваш ли ме?
9. Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10. Не си ли ме издоил като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11. С кожа и плът си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел.
12. Живот и милост си ми дарил; И посещението ти е упазило духа ми;
13. Но и това си криел ти в сърдцето си: Зная че това бе с тебе.
14. Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми не щеш да ме обезвиниш.
15. Ако направя нечестие, горко ми: И праведен да съм не, мога дигна главата си. Пълен съм с безчестие; виж прочее скърбта ми;
16. Защото расте. Гониш ме като лъв, И като се връщат показваш се страшен против мене.
17. Нови свидетели представяш против мене, И умножаваш гнева си върху ми: Едно подир друго войнства нападат върх мене.
18. А защо ме извади ти из матката на майка ми? О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!
19. Щях да съм като че не съм бил: От матката в гроба щях да се отнеса.
20. Дните ми малко не са ли? престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21. Преди да отида от дето, няма да се върна, В тъмна земя и в смъртна сянка:
22. В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка, Дето няма никакъв ред, И виделото е като тъма.