8. И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и който се отдалечава от злото?
9. И отговори Сатана Господу и рече: Да ли напразно се бои Иов от Бога?
10. Не си ли оградил ти него, и къщата му, и всичко каквото има? благословил си делата на ръцете му, и умножи се добитъкът му на земята.
11. Но сега простри ръка и докачи всичко каквото има: не ще ли те похули в лице?
12. И рече Господ на Сатана: Ето, в ръката ти е всичко каквото има; само на него да не туриш ръка. И излезе Сатана от при Господа.
13. И един ден синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат;
14. и дойде вестител при Иова та рече: Воловете оряха, и ослиците пасяха при тях;
15. и нападнаха Савците та ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и само аз се отървах да ти обадя.
16. Като още говореше той, дойде и друг та рече: Огън Божий падна от небеса та изгори овците и рабите и пояде ги; и отървах се само аз да ти обадя.