11. Но сега простри ръка и докачи всичко каквото има: не ще ли те похули в лице?
12. И рече Господ на Сатана: Ето, в ръката ти е всичко каквото има; само на него да не туриш ръка. И излезе Сатана от при Господа.
13. И един ден синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат;
14. и дойде вестител при Иова та рече: Воловете оряха, и ослиците пасяха при тях;
15. и нападнаха Савците та ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и само аз се отървах да ти обадя.
16. Като още говореше той, дойде и друг та рече: Огън Божий падна от небеса та изгори овците и рабите и пояде ги; и отървах се само аз да ти обадя.
17. Този като говореше още, дойде и друг та рече: Халдеите направиха три чети, и се устремиха върх камилите и ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и отървах се само аз да ти обадя.
18. Този като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат;
19. и, ето, дойде голям вятър из оттатък пустинята та удари четирите ъгла на дома; и падна върх децата, и умряха; и отървах се само аз да ти обадя.
20. Тогаз стана Иов, раздра дрехата си, и острига главата си, и падна на земята та се поклони,
21. и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.
22. В всичко това Иов не съгреши, и не даде безумие Богу.