21. Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите.
22. За това Моисей ви даде обрязването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрязвате человека.
23. Ако в събота приима человек обрязване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цял человек оздравих в събота?
24. Не съдете по лице, но права съдба съдете.
25. Тогаз казваха някои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият?
26. И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос?
27. Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой няма да знае от къде е.
28. Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете.
29. Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи.
30. И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още.
31. И мнозина от народа повярваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори?
32. чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят.
33. И на тях рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил.
34. Ще ме потърсите, и няма да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете.
35. Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние няма да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините?
36. Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и няма да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете?
37. А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е някой жеден, да дойде при мене и да пие.