4. Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:
5. Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?
6. А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.
7. Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.
8. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.
9. И резумеха голямо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.
10. А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,
11. защото мнозина от Юдеите за него отиваха и вярваха в Исуса.
12. На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,
13. взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!
14. А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:
15. "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично."
16. Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
17. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
18. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
19. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
20. И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини.
21. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.