8. Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове.
9. Защото жребие на Господа са неговите люде: Яков е делът на наследието му.
10. Намери го в пуста земя, И в пустиня на дивост и рикание: Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото си.
11. Както орел побужда гнездото си, Трепти над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги поима, и вдига ги на крилата си,
12. Така Господ сам ги води, И нямаше с него чужд Бог.
13. Възнесе ги на високите страни на земята, И ядоха произведенията на нивите; И кърми ги с мед от камик, И с елей от скала кременлива,
14. С краве масло, и с овчо мляко, С тлъстина от агнета И от овни Васански и от ярци, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино, кръв гроздова.
15. А Иесурун отлъстя и отритна: Отлъстял си, огоил си се, Надебелял си: Тогаз забрави Бога който го създаде, И презря канарата на спасението си.
16. С чужди богове го раздразниха на ревнование: С гнусоти го раздразниха на гняв.
17. Пожъртвуваха на бесове, а не Богу, На богове които не знаеха, На нови богове въведени наскоро, От които отците ви не се боеха: