34. Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?
35. Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.
36. Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.
37. И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,
38. Които ядяха тлъстината на жъртвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Нека станат и нека ви помогнат, Нека ви бъдат покров.
39. Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.
40. Защото аз дигам ръката си към небето И говоря: Жив съм аз във век,
41. Ако изостря светкавия си меч И туря ръката си на съд, Ще отмъстя на враговете си. И ще въздам на ненавистниците си.
42. Ще упоя стрелите си с кръв; И мечът ми ще яде меса: ще се насити От кръвта на убитите и на пленените, От главата на неприятелските князове.
43. Възвеселете се, езичници, с людете му; Защото ще отмъсти за кръвта на слугите си, И отдаде отмъщение на противниците си, И ще направи умилостивение на земята си, на людете си.
44. И дойде Мойсей та говори всичките думи на тая песен в ушите на людете, той и Исус Навиевий син.