Второзаконие 32:30-41 Цариградски (BG1871)

30. Как би могъл един да прогне тисяща, И двама да обърнат в бяг тми, Ако канарата им не би ги продала, И Господ не би ги предал!

31. Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят.

32. Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви:

33. Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.

34. Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?

35. Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.

36. Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.

37. И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,

38. Които ядяха тлъстината на жъртвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Нека станат и нека ви помогнат, Нека ви бъдат покров.

39. Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.

40. Защото аз дигам ръката си към небето И говоря: Жив съм аз във век,

41. Ако изостря светкавия си меч И туря ръката си на съд, Ще отмъстя на враговете си. И ще въздам на ненавистниците си.

Второзаконие 32