21. Те ме раздразниха на ревнование с онова което не е Бог: С кумирите си ме разгневиха; И аз ще ги раздразня на ревнование с люде които не са народ, С народ несмислен ще ги разгневя.
22. Защото огън се разпали в гнева ми, И ще пламне дори до ада преизподняго, И ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основанията на планините.
23. Ще събера на тях зло: Всичките си стрели ще изхвърля върх тях.
24. Ще изтаят от глад, И ще бъда изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; И зверски зъби ще изпроводя върх тях, И яд от пълзещите по земята.
25. Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младия и девицата, Дете на цица и сединавия старец.
26. Рекох: Разпръснал бих ги, Изгладил бих помена им отсред человеците,
27. Ако не се боех от гнева на неприятеля, За да не се отричат противниците им И рекат: Високата наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28. Защото е народ оскудял от съвети, И няма в тях разум.
29. О, да бяха мъдри, да разумяваха това, Да смислеха сетнината си!
30. Как би могъл един да прогне тисяща, И двама да обърнат в бяг тми, Ако канарата им не би ги продала, И Господ не би ги предал!
31. Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят.
32. Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви:
33. Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.
34. Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?
35. Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.
36. Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.
37. И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,