16. С чужди богове го раздразниха на ревнование: С гнусоти го раздразниха на гняв.
17. Пожъртвуваха на бесове, а не Богу, На богове които не знаеха, На нови богове въведени наскоро, От които отците ви не се боеха:
18. А Канарата която те роди ти остави, И забрави Бога създадетеля твоего.
19. И видя Господ и огорчи се, Защото го разгневиха синовете му и дъщерите му;
20. И рече: Ще скрия лицето си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са род развратен, Синове в които няма вярност.
21. Те ме раздразниха на ревнование с онова което не е Бог: С кумирите си ме разгневиха; И аз ще ги раздразня на ревнование с люде които не са народ, С народ несмислен ще ги разгневя.
22. Защото огън се разпали в гнева ми, И ще пламне дори до ада преизподняго, И ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основанията на планините.
23. Ще събера на тях зло: Всичките си стрели ще изхвърля върх тях.
24. Ще изтаят от глад, И ще бъда изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; И зверски зъби ще изпроводя върх тях, И яд от пълзещите по земята.
25. Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младия и девицата, Дете на цица и сединавия старец.
26. Рекох: Разпръснал бих ги, Изгладил бих помена им отсред человеците,
27. Ако не се боех от гнева на неприятеля, За да не се отричат противниците им И рекат: Високата наша ръка Направи всичко това, а не Господ.
28. Защото е народ оскудял от съвети, И няма в тях разум.
29. О, да бяха мъдри, да разумяваха това, Да смислеха сетнината си!
30. Как би могъл един да прогне тисяща, И двама да обърнат в бяг тми, Ако канарата им не би ги продала, И Господ не би ги предал!
31. Защото канарата им не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят.
32. Понеже лозата им е от Содомската лоза И от Гоморските нивя: Гроздето им грозде ядовито, Гроздовете им са горчиви: