6. Бъдете крепки и дързновени, не бойте се, нито да се страхувате от лицето им; защото Господ Бог твой, той е който предиде пред тебе: не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.
7. И повика Мойсей Исуса и рече му пред всичкия Израил: Бъди крепък и мъжествен; защото ти ще въведеш тези люде в земята за която се кле Господ на отците им да даде на тях, и ти ще им я разподелиш за наследие.
8. И Господ, той е който ходи пред тебе, той ще бъде с тебе: не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се нито се страхувай.
9. И написа Мойсей тоя закон, и предаде го на свещениците, Левиевите синове, които носеха ковчега на завета Господен, и на всичките старейшини Израилеви.
10. И заповяда им Мойсей и рече: В свършъка на всяка седма година, в определената година на оставянето, в праздника на шатрите,
11. когато се събере всичкий Израил за да се яви пред Господа Бога твоего на мястото което избере, ще прочиташ тоя закон пред всичкия Израил в слушането им.
12. Събери людете, мъжете, и жените, и децата, и чужденеца си който е отвътре вратата ти, за да чуят, и да се научат, и да се боят от Господа Бога вашего, и да внимаят да правят всичките думи на тоя закон;
13. и да чуят чадата им които не знаят, и да се научат да се боят от Господа Бога вашего във всичките дни колкото живеете на земята към която преминвате Йордан за да я наследите.
14. И рече Господ Мойсею: Ето, приближават дните на смъртта ти: повикай Исуса, и застанете в скинията на събранието за да му дам заповеди. И отиде Мойсей и Исус и застанаха в скинията на събранието.
15. И яви се Господ в скинията в стълп облачен; и застана облачният стълп над дверите на скинията.
16. И рече Господ Мойсею: Ето, ти ще заспиш с отците си; и ще станат тия люде да блудствуват вслед чужди богове на земята в която те влазят, и ще ме оставят, и ще престъпят завета ми който направих с тях.
17. И ще се разпали яростта ми против тях в онзи ден, и ще ги оставя, и ще скрия лицето си от тях; и ще бъдат в изнурение, и ще ги намерят много злини и скърби; и ще рекат в онзи ден: Не намериха ли ни тия злини понеже Бог наш не е всред нас?
18. И аз непременно ще скрия от тях лицето си в онзи ден за всичките злини които сториха, защото се обърнаха към чужди богове.
19. И сега напишете за себе си тая песен, и научете Израилевите синове на нея; турете я в устата им, да ми бъде тая песен за свидетелство против Израилевите синове.
20. Защото като ги въведа в земята за която се клех на отците им, земя дето тече мляко и мед, и те ядат и се наситят и отлъстеят, тогаз ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, и ще ме отхвърлят с презрение, и ще нарушат завета ми.