8. И като минахме покрай нашите братя Исавовите синове, които живееха в Сиир, през пътя на полето от Елат и от Есион-гавер, върнахме се та минахме през пътя на Моавовата пустиня.
9. И рече ми Господ: Да не досадите на Моавците, нито да направите бран с тях, защото няма да ти дам от земята им наследие, понеже на Лотовите синове дадох Ар за наследие.
10. (А по-напред живееха в нея Емимите, люде велики и многочислени, и високи като Енакимите,
11. които и те се считаха исполини както Енакимите; но Моавците ги именуват Емими.
12. И в Сиир живееха Хореяните по-напред; но Исавовите синове ги превзеха, и изтребиха ги от лицето си, и населиха се вместо тях, както направи Израил в земята на своето наследие която им даде Господ.)
13. Станете сега та преминете потока Заред. И преминахме потока Заред.
14. И дните в които пътувахме от Кадис-варни доде преминахме потока Заред бяха тридесет и осем години, доде изчезна всичкият род на ратниците мъже изсред стана както им се кле Господ.
15. Още ръката Господня беше против тях за да ги изтреби изсред стана доде изчезнаха.
16. И като изчезнаха всичките ратни мъже които умираха отсред людете,
17. говори ми Господ и рече:
18. Ти ще преминеш днес Ар, Моавовия предел,
19. и ще приближиш срещу Амоновите синове: не им досаждай, нито да направиш бран с тях, защото няма да ти дам от земята на Амоновите синове наследие, понеже я дадох на Лотовите синове за наследие.
20. (Тя се считаше земя на исполините: исполини живееха там по-напред, а Амоняните ги именуват Замзумими: