Второзаконие 2:22-37 Цариградски (BG1871)

22. както направи на Исавовите синове които живееха в Сиир, когато изтреби Хореяните от лицето им, и те ги превзеха, и населиха се на мястото им до този ден;

23. и Авейците, които живееха в села до Газа, Кафторците излязоха из Кафтор та ги изтребиха, и населиха се на мястото им.)

24. Станете, тръгнете та преминете потока Арнон; ето, предавам в твоите ръце Сиона Аморееца, царя на Есевон, и земята му: начни да я владееш, и направи бран с него.

25. Днес ще начна да турям трепета ти и страха ти върх всичките народи под всичкото небе; и които чуят за тебе ще се разтреперят, и ще паднат в ужас от тебе.

26. И проводих посланници от пустинята Кедемот при Сиона Есевонския цар с мирни думи, и рекох:

27. Да замина през земята ти: право в пътя ще вървя: няма да свърна ни надясно ни наляво.

28. Ще ми продадеш храна със сребро за да ям, и с сребро ще ми дадеш вода да пия: само ще замина с нозете си,

29. (както ми направиха Исавовите синове които живеят в Сиир, и Моавците които живеят в Ар), доде премина Иордан към земята която Господ Бог наш дава нам.

30. Но Сион Есевонский цар не рачи да заминем през земята му; понеже Господ Бог твой ожесточи духа му и окамени сърдцето му, за да го предаде в твоите ръце както днес.

31. И рече ми Господ: Ето, начнах да ти предавам Сиона и земята му: начни да превземаш за да наследиш земята му.

32. Тогаз излезе Сион срещу нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33. И Господ Бог наш предаде го в ръцете ни; и поразихме него, и синовете му, и всичките му люде.

34. И превзехме всичките му градове в онова време, и изтребихме във всеки град мъже, и жени, и деца; не оставихме никакъв остатък.

35. Само скотовете пленихме за себе си, и користите на градовете които превзехме.

36. От Ароир, при устието на потока Арнон и на града който е при потока, и до Галаад не се намери град който да може да ни се съпротиви: Господ Бог наш предаде всичките в ръцете ни.

37. Само към земята на Амоновите синове не си приближил ти, ни към местата при потока Явок, ни към планинските градове, ни към никоя страна дето не ни повеле Господ Бог наш.

Второзаконие 2