17. (защото отец ми ратува заради вас и хвърли живота си в беда та ви избави от ръката на Мадиама;
18. а вие станахте днес против дома на отца ми, и избихте синовете му, седемдесет мъже, върху един камик, и направихте Авимелеха, сина на рабинята му, цар на Сихемските мъже, защото ви е брат,-)
19. ако прочее направихте днес по истина и правда с Иероваала и с дома му, радвайте се на Авимелеха, и нека се радва и той на вас.
20. Ако ли не, огън да излезе из Авимелеха и да изпояде Сихемските мъже и Миловия дом; и огън да излезе из Сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
21. Тогаз побягна Иотам и отърва се та отиде във Вир, и насели се там от лицето на Авимелеха брата си.
22. И началствува Авимелех над Израиля три години.
23. И проводи Бог лукав дух между Авимелеха и Сихемските мъже, и станаха неверни Сихемските мъже на Авимелеха;
24. за да дойде насилството което стана на седемдесетте Иероваалови синове и да се върне кръвта им върх Авимелеха брата им който ги изкла, и върх Сехемските мъже които укрепиха ръцете му за да изколи братята си.
25. И туриха против него Сихемските мъже засади по върховете на горите та събличаха всички които преминаваха близу при тях по пътя; и извести се на Авимелеха.
26. И дойде Гаал Еведовий син и брата му та заминаха в Сихем; и повериха се нему Сихемските мъже.
27. И излязоха в полето и обраха лозята си, и изтъпкаха, и развеселиха се, и отидоха в дома на своя бог, и ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
28. И рече Гаал Еведовий син: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му работим? Не е ли той син Иероваалов? и не е ли Зевул настойникът му? Работете на мъжете на Емора Сихемския отец; а нему защо да работим ние?
29. Дано се дадяха тези люде под ръката ми, и аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Умножи войската си и излез.
30. И чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала Еведовия син, и разпали се гневът му.
31. И прати скришно вестители Авимелеху и рече: Ето, Гаал Еведовий син и братята му дойдоха в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
32. За това прочее стани през нощ, ти и людете които са с тебе, та тури засади по полето.
33. И на утринта, щом изгрее слънцето, ще станеш рано и ще се устремиш върх града; и, ето, той и людете които са с него ще излязат против тебе, и ти ще му направиш както ти дойде от ръка.