6. И разкаяха се Израилевите синове за Вениамина брата си, и рекоха: Днес се отсече едно племе от Израиля.
7. Какво ще направим за жени за останалите, като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8. И рекоха: Кой от Израилевите племена не е възлязъл в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски не беше дошел никой на събранието в стана.
9. Защото прегледаха людете, и, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски.
10. И прати там събранието дванадесет тисящи мъже от най-силните, и заповяда им и рече: Идете та поразете жителите на Явис Галаадски с острото на ножа, и жените и децата.
11. И това е което ще направите: всяко мъжко, и всяка жена която е познала мъжко легло, ще погубите съвсем.
12. И намериха между жителите на Явис Галаадски четиристотин млади девици които не бяха познали мъж нито лежали с мъж; и доведоха ги в стана в Сило, който е в земята Ханаан.
13. И прати всичкото събрание та говориха на Вениаминовите синове които бяха в канарата Римон, и повикаха ги с мир.
14. И върна се Вениамин в онова време; и дадоха им жените които бяха оставили живи от жените на Явис Галаадски; но и така не им стигнаха.
15. И смилиха се людете за Вениамина, защото Господ направи пролом в Израилевите племена.
16. Тогаз рекоха старейшините на събранието: Що да направим за жени за останалите? понеже погинаха жените от Вениамина?
17. И рекоха: Трябва да остане наследието на уцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля.
18. Но ние не можем да има дадем жени от дъщерите си, защото Израилевите синове се заклеха и говориха: Проклет който даде жена на Вениамина.
19. Тогаз рекоха: Ето, всяка година става праздник Господу в Сило, който е към север на Ветил, към изток на пътя що възлиза от Ветил в Сихем, и към юг на Левона.