22. Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото дето бяха се опълчили първия път.
23. И възлязоха Израилевите синове та плакаха пред Господа дори до вечерта, и попитаха Господа и рекоха: Да възлезем ли пак на бой против синовете на брата ни Вениамина? И Господ рече: Възлезте против него.
24. И приближиха се Израилевите синове при Вениаминовите синове втория ден.
25. И излезе Вениамин против тях втория ден из Гавая та простре пак на земята от Израилевите синове осемнадесет тисящи мъже: всички тези теглиха меч.
26. Тогаз всичките Израилеви синове и всичките люде възлязоха та дойдоха в Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в онзи ден дори до вечерта, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви пред Господа.
27. И попитаха Израилевите синове Господа, (защото ковчегът на Божия завет беше там през онези дни,
28. и Финеес синът на Елеазара, Аароновия син, стоеше пред него през онези дни,) и рекоха: Да излезем ли пак на бой против синовете на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ рече: възлезте; защото утре ще ги предам в ръката ви.
29. И постави Израил засада около Гавая.
30. И възлязоха Израилевите синове в третия ден против Вениаминовите синове та се опълчиха против Гавая както първия и втория път.
31. И излязоха Вениаминовите синове против людете, отделиха се от града, и начнаха както първия и втория път да поразяват людете по пътищата, (от които единият възлиза към Ветил, а другият към Гавая в полето,) и убиха около тридесет мъже от Израиля.
32. И рекоха Вениаминовите синове: Те падат пред нас както по-напред. А Израилевите синове рекоха: Да побегнем и да ги поотделим от града в пътищата.