10. Но человекът не рачи да пренощува, но стана и тръгна и отиде до срещу Иевус, който е Ерусалим, и имаше с себе си два осла оседлани; и наложницата му беше с него.
11. И когато се приближиха до Иевус денят беше много преминал; и рече слугата на господаря си: Я ела и да свърнем в този град на Иевусците за да пренощуваме в него.
12. И рече му господарят му: Да не свръщаме в чужд град който не е от Израилевите синове, но да заминем до Гавая.
13. И рече на слугата си: Ела и да се приближим при едно от тези места, за да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14. И заминаха та вървяха. Зайде ги слънцето близу при Гавая, който принадлежи на Вениамина.
15. И свърнаха там за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна на стъгдата в града; и нямаше человек да ги прибере в къщата си за да пренощуват.
16. И, ето, един стар человек идеше от работата си от полето вечерта; и този человек беше от гората Ефрем, и беше пришлец в Гавая; а человеците на мястото бяха Вениаминци.
17. И като подигна очите си видя человека, пътника на стъгдата в града; и рече старецът: Де отиваш? ? и от де идеш?
18. А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си.
19. А ние си имаме плява и храна за ослите си, още и хляб и вино за мене и за рабинята ти и за момчето което е с рабите ти: не сме оскъдни от нищо.
20. И рече старият человек: Мир тебе, и всичката ти оскъдност да бъде на мене: само на стъгдата да не пренощуваш.