1. И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш?
2. И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3. Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4. И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5. А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6. И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7. И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8. И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9. И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник.