5. И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си.
6. Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб.
7. И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя.
8. И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене.
9. Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха.
10. И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11. И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12. Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове,
13. вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене.
14. А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея.
15. И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си.
16. А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой.