18. Понеже смятам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.
19. Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии.
20. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,
21. с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.
22. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.
23. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло.
24. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види някой, как ще се надее за него?
25. Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.
26. Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.
27. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.