9. и аз живеех някога си без закона; но когато дойде заповедта, оживя грехът, а пък аз умрях;
10. И заповедта която се даде за живот, тя ми се намери за смърт.
11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, прелъсти ме и умъртви ме чрез нея.
12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света и праведна и добра.
13. И тъй, доброто ли стана смърт на мене? Да не бъде! но грехът, да се яви грях, който ми причинява смърт чрез доброто, тъй щото чрез заповедта грехът да бъде много по-греховен.
14. Защото знаем че законът е духовен; а пък аз съм плътен, продаден под греха.
15. Защото не познавам онова което правя; понеже не правя това което искам; но онова което мразя, него правя.
16. Ако ли правя това което не ща, съгласен съм със закона че е добър.
17. А сега вече това не го правя аз, но грехът който живее в мене.
18. Защото знам че в мене (сиреч в плътта ми) не живее добро; понеже желание за доброто имам, но да правя доброто, това не намервам.
19. Защото не правя доброто което искам; но злото което не ща, него правя.
20. А кога правя аз това което не ща, то вече го не правя аз, но грехът който живее в мене.