9. И Давид казва: "Трапезата им да бъде за тях примка и уловка и съблазън и въздаяние;
10. да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби."
11. И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тях ревнование.
12. И ако тяхното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече тяхната пълнота!
13. Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,
14. дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото ако че тяхното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?
16. И ако са начатките свети, то и цялото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.
17. Ако ли са някои ветви отрязани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тях, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,
18. не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.
19. Но ще речеш: Отрязаха се ветвите да се присадя аз.
20. Добре, за неверството им отрязаха се, а ти за вярата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.
21. Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе.
22. Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.
23. И те пък ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади.