5. Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:
6. Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.
7. Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.
8. Положил си беззаконията ни пред себе си, И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9. Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти: Прекарваме годините си като мечтание.
10. Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.