40. Съсипал си всичките му ограждения: Превърнал си твърдините му в развалини.
41. Разграбят го всички които минуват по пътя: Стана укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на враговете му: Възрадвал си всичките му неприятели.
43. Още си утъпил острото на меча му, И не си го утвърдил в боя.
44. Направил си да престане славата му, И хвърлил си престола му на земята.
45. Скратил си дните на младостта му: Облякъл си го съ срам. (Села.)
46. До кога, Господи? винаги ли ще се криеш? Ще гори ли като огън яростта ти?
47. Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове!
48. Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)
49. Де са предишните твои милости, Господи? Ти си се клел Давиду в истината си.
50. Помни, Господи, укорението на рабите си Което нося в пазухата си от толко многочислени люде,
51. С което враговете ти, Господи, укориха, С което укориха стъпките на твоя помазаник.
52. Благословен Господ въ век. Амин и амин.