35. Еднъж се клех в светостта си. Няма да излъжа Давида.
36. Семето му ще пребивае въ век, И престолът му като слънцето пред мене:
37. Като луната ще се утвърди въ век, И като верен свидетел на небето. (Села.)
38. Но ти си отхвърлил и презрял, Разгневил си се против помазаника си.
39. Унищожил си завета съ раба си: Обезчестил си венеца му до земята.
40. Съсипал си всичките му ограждения: Превърнал си твърдините му в развалини.
41. Разграбят го всички които минуват по пътя: Стана укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на враговете му: Възрадвал си всичките му неприятели.
43. Още си утъпил острото на меча му, И не си го утвърдил в боя.
44. Направил си да престане славата му, И хвърлил си престола му на земята.
45. Скратил си дните на младостта му: Облякъл си го съ срам. (Села.)
46. До кога, Господи? винаги ли ще се криеш? Ще гори ли като огън яростта ти?