35. Еднъж се клех в светостта си. Няма да излъжа Давида.
36. Семето му ще пребивае въ век, И престолът му като слънцето пред мене:
37. Като луната ще се утвърди въ век, И като верен свидетел на небето. (Села.)
38. Но ти си отхвърлил и презрял, Разгневил си се против помазаника си.
39. Унищожил си завета съ раба си: Обезчестил си венеца му до земята.
40. Съсипал си всичките му ограждения: Превърнал си твърдините му в развалини.
41. Разграбят го всички които минуват по пътя: Стана укор на съседите си.