60. И напусна Силомската скиния Дето беше се населил между человеците;
61. И предаде на плен силата си, И славата си в неприятелска ръка;
62. И предаде на меч народа си, И разяри се на наследието си.
63. Момците им пояде огън, И девиците им не жалеха:
64. Свещениците им паднаха от нож, И вдовиците им не плакаха.
65. Тогаз се събуди Господ като от сън; Като силен мъж който изтрезва от вино:
66. И порази неприятелите си из отзад: Посрамване вечно положи върх тях.
67. И отхвърли Иосифовия шатър, И племето Ефремово не избра;
68. Но избра Юдиното племе, Гората Сион която възлюби.
69. Съгради като възвишения светилището си, Като земята която основа въ век.
70. И избра Давида раба си, И взе го от кошарите на овците;
71. И от подир доилиците овци го доведе За да пасе Якова народа му, И Израиля наследието му.
72. И пасе ги според незлобието на сърдцето си, И с изкуството на ръцете си ги води.