15. Избавил си с мишцата си людете си, Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)
16. Видяха те водите, Боже: Видяха те водите и се уплашиха: Разтрепераха се и бездните.
17. Облаците изляха вода като порой: Глас дадоха небесата, И стрелите ти прелетяха.
18. Гласът на гърма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселенната. Потресе се и трепетна стана земята.
19. През морето е пътят ти, И стъпките ти през много води, И следите ти не се познават.