2. А мене, нозете ми почти помръднаха: Без малко бяха се подплъзнали стъпките ми.
3. Защото поревнувах на гордите Като гледах благополучието на нечестивите.
4. Понеже няма скърб в смъртта им, Но тялото им е тлъсто.
5. Не са в трудове человечески, Нито са поразявани като другите человеци.
6. За това ги окружава гордостта като огърлие: Насилието ги облича като премяна.
7. Очите им са изпъкнали от тлъстина: Надминват мечтанията на сърдцето.
8. Присмиват се, и говорят с лукавство за насилие Говорят горделиво.
9. Турят устата си на небето; И езикът им прохожда земята.
10. За то ще се върнат тук людете му. И вода с пълна чаша се изцежда за тях.
11. И говорят: Как ще знае Бог? И има ли знание въ Вишния?
12. Ето, те са нечестиви, винаги са благополучни: Умножават богатство.
13. Наистина аз напраздно очистих сърдцето си И омих в неповинност ръцете си
14. Защото съм поразяван всеки ден, И се наказвам всяка заран.
15. Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21. Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22. И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.