7. Боже, когато излезе ти пред людете си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8. Земята се потресе, И самите небеса капнаха от Божието лице: Самата Синайска гора се затресе От лицето на Бога, Бога Израилева.
9. Боже ти си изпроводил изобилен на наследието си, И в слабостта му ти си го уякчил.
10. Стадото ти се насели в него: Боже, промислил си за сиромаха чрез благостта си.
11. Господ даде слово: Известителите са голямо множество.
12. Царе с воинство бягат, бягат, А останалите в къщи делят користи.
13. Ако лежите всред оградите, Ще сте като гълъбица на която крилата са покрити съ сребро, И перата й с жълто злато.
14. Когато Всесилний разпръснуваше царе в тази земя, Тя побеля като сняг на Селмон.
15. Гората Божия е като гората Васан, Гора висока като гората Васан.
16. Защо завиждате, гори високи и върхове? Тая е гора в която благоволи Бог да живее: Ей Господ там ще живее въ век