1. (по Слав. 16) Първому Певцу, върху Иедутун, Псалом Давидов. Наистина душата ми има тихо упование на Бога: От него е спасението ми.
2. Наистина той е канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма много да се поклатя.
3. До кога ще нападате на человека, Всички вие, да го затриете Като стена наведена и плет повален?
4. Наистина съветват се да го хвърлят от височината му: Обичат лъжата: с устата си благославят, А в сърдцето си кълнат. (Села.)