1. (по Слав. 47) Псаломска Песен на Кореевите Синове. Велик е Господ и твърде хвален В града на Бога нашего, в светата своя гора.
2. Красно на възвишението, радост на всичката земя Е гората Сион на северните страни Градът на великия Цар.
3. В палатите му Бог е познат като прибежище.
4. Защото, ето, царете се събраха: Всички преминаха.
5. Те като видяха почудиха се: Смутиха се, и устремиха се на бяг.
6. Трепет ги хвана там: Болезни като на раждаща жена.
7. С източния вятър Съкрушаваш Тарсийските кораби.
8. Както чухме, така и видяхме В града на Господа на Силите, В града на Бога нашего, Бог ще го утвърди въ век. (Села.)